Не оставяйте следи, само стъпките си – младите хора като пазители на природното наследство

Фондация „Натурален избор / Natural Choice“ организира образователното събитие „Не оставяйте следи, само стъпките си“, насочено към млади хора от Пловдив и околния регион. Дейността се проведе в базата на „Лумбреко“ в село Ягодово и беше водена от д-р Яна Гутева и д-р Сийка Ангелова – учени с дългогодишен изследователски опит в Института по растителни генетични ресурси в Садово. Със съдействието и на д-р Мария Събева от ИИРГР гр. Садово.

Събитието съчета достъпно представена научна информация с разговор и обмен на идеи. Основната цел беше повишаване осведомеността на младите хора относно опазването на околната среда, отговорното поведение към природата, значението и устойчивото използване на природните и традиционни местни културни растения за настоящите и бъдещите поколения.

Посланието, заложено в заглавието, насочва вниманието към един прост, но важен принцип: когато посещаваме природата, нашето присъствие не бива да я уврежда. Отговорното поведение обаче не се изчерпва само със събирането на отпадъците след разходка. То включва начина, по който използваме водата и почвата, храната, която избираме, отношението ни към растенията и животните и готовността ни да пазим ресурсите, от които зависи животът ни. В днешно време все повече хора, различни по възраст и професия, се насочват към опазване и защита на природните ресурси и агробиоразнообразието.

Защо растителните ресурси са толкова важни?

Специално внимание по време на събитието беше отделено на значението на растителните ресурси и агробиоразнообразието. Те са неизчерпаем източник на генетично разнообразие с голямо значение за селекцията на нови сортове. Създадена е широка мрежа от световни центрове за опазване на растителното разнообразие. Растителните ресурси включват различни диви и културни растения, местни сортове, популации и форми, които се използват за храна, земеделие, медицина, производство и поддържане на природното равновесие.

Методите за опазване на растителните генетични ресурси са:

• Съхранение в семенни ген банки (ex situ), осигуряващо безопасно съхранение на зародишната плазма в жив вид за продължителен период от време (от няколко десетки до сто и повече години) така и за регламентиран обмен със селекционери и фермери;
• Алтернативен метод за опазване на растителните ресурси е отглеждането им в естественото местообитание (in situ) на видовете с див произход (билки, фуражни растения), а при културните в районите на техния произход (on farm).

Научните изследвания на лекторите показват, че българската домашна градина може да бъде разглеждана като малка екосистема с изключително богато растително разнообразие. В нея се срещат зеленчукови култури, овощни видове, бобови растения, лозя, цветя, подправки, както и лечебни и ароматни растения. В различните части на страната тези видове се отглеждат в характерни комбинации, които отразяват местния климат, почвените условия, начина на живот и традициите на хората.

Особено ценни са старите и местните сортове, създадени и съхранени чрез дългогодишен подбор и народна селекция. Част от тях се отличават с добра приспособимост към условията на съответния район, устойчивост към заболявания и неблагоприятни въздействия като суша и студ, стабилност на добива и характерни вкусови качества. Те могат да бъдат важен източник на ценни характеристики при създаването на нови сортове и при развитието на по-устойчиви земеделски практики.

Растителното разнообразие е своеобразна природна застраховка. Колкото по-голямо е то, толкова повече възможности имаме да реагираме на климатичните промени, появата на нови болести по растенията, изтощаването на почвите и други бъдещи предизвикателства. Загубата на един местен сорт не означава единствено загуба на определен вкус или външен вид. Заедно с него могат да изчезнат ценни генетични характеристики, натрупвани и запазвани в продължение на поколения.

Семената като носители на памет и идентичност

Материалите, представени от д-р Гутева и д-р Ангелова, разкриват още една важна страна на темата – връзката между растителното и културното наследство. Старите сортове често са свързани със семейни истории, местни ястия, празници, обичаи и знания, предавани от поколение на поколение. Обменът на семена в локални мрежи между фермери, използването им в биологичното земеделие без използване на изкуствени торове е гаранция за опазване на местните стари сортове и форми.

В много български семейства семената са били наследявани или обменяни между роднини, съседи и хора от близки населени места. Именно тези малки общности и домашни градини са помогнали редица традиционни сортове да достигнат до наши дни. Сред примерите в научните материали са местни форми на фасул, домати, пипер, лук, тикви и подправки, съхранявани заради вкуса, традицията и добрата им приспособимост.

Днес част от това богатство е застрашено от изчезване поради обезлюдяването на селата, намаляването на броя на домашните градини, трудностите при производството и съхраняването на семена и изместването на местните растения от по-масово разпространени сортове и хибриди. Затова опазването им изисква съвместни усилия от учени, земеделски производители, местни общности, образователни институции, неправителствени организации и млади доброволци.

От знанието към личната отговорност

По време на събитието участниците имаха възможност да обсъдят как техните ежедневни решения влияят върху околната среда. Разговорът насърчи младите хора не само да получат нови знания, но и да споделят свои идеи за по-устойчив начин на живот.

Опазването на природата започва с малки и последователни действия: да не оставяме отпадъци, да използваме разумно природните ресурси, да ограничаваме ненужното потребление, да уважаваме естествените местообитания и да подкрепяме местното производство и разнообразието от местни растения.

Събитието „Не оставяйте следи, само стъпките си“ показа, че науката може да бъде близка, разбираема и пряко свързана с живота на младите хора. А когато знанието се превърне в осъзнат избор и лично действие, всяка стъпка може да бъде част от положителната промяна, от която природата и местните общности се нуждаят.